За книгата: година / В навечерието на Samhain, Рей сънувал Хедър. Кървавочервен пирен, растящ през белите кости. Над полето се стелеше мъгла и някой вървеше в тази мъгла. Рей знаеше кой. Искаше да се обади, но не можеше, сякаш думите бяха замръзнали в ларинкса й. Беше студено. Слана лежеше върху червения пирен, стъблата му замръзнаха, станаха крехки и се счупиха под ботушите. Кралят ловец вървеше през замръзнало поле, в ръката му държеше копие, главата му беше увенчана с корона от еленови рога, алено наметало беше зад раменете му, бродирани хрътки тичаха през охра поле от ризи в безкрайно преследване. И някой тръгна към него, излизайки от ледената мъгла. Рей стенеше в съня си и отчаяно искаше да се събуди. Сънят не ме пусна.